Направо към съдържанието

Исе (линеен кораб, 1916)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Исе“
伊勢
Линейният кораб „Исе“ преди модернизацията
Флаг Япония
Клас и типЛинеен кораб от типа „Исе“
ПроизводителKawasaki в Кобе, Япония.
Служба
Заложен10 май 1915 г.
Спуснат на вода12 ноември 1916 г.
Влиза в строй15 декември 1917 г.
Изведен от
експлоатация
потъва на 28 юли 1945 г.,
след това утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост31 760 (нормална);
37 084 t (пълна)
След първата модернизация:
38 522 (стандартна);
42 675 t (пълна)
Като хибрид-самолетоносач:
40 444 t (пълна)
Дължина205,7 m (по КВЛ)
208,2 m (максимална)
След първата модернизация:
213,4 m (по КВЛ)
215,8 m (максимална)
Като хибрид-самолетоносач:
213,4 m (по КВЛ)
219,6 m (максимална)
Ширина28,7 m (максимална)
След модернизациите:
31,7 m (максимална)
Газене8,8 m
След първата модернизация:
9,21 m
Като хибрид-самолетоносач:
9,03 m
Броняглавен пояс: 76 – 305 mm;
траверси: 199 – 224 mm;
палуба: 32 – 51 mm;
барбети: 305 mm;
кули ГК: 305 mm;
каземати:
152 mm;
бойна рубка: 305 mm
След модернизациите:
главен пояс: 76 – 305 mm;
траверси: 199 – 224 mm;
главна палуба: 97 mm;
горна палуба: 51 mm;
барбети: 305 mm;
кули ГК: 305 mm;
каземати:152 mm;
бойна рубка: 305 mm
Задвижване4 парни турбини Curtis;
24 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
45 000 к.с.
След модернизациите:
4 парни турбини Kampon;
8 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост23 възела
(43 km/h)
След модернизациите:
25,3 възела
(46,9 km/h)
Далечина на
плаване
9680 морски мили при 14 възела ход
След първата модернизация:
7870 морски мили при 16 възела ход
Като хибрид-самолетоносач:
9500 морски мили при 16 възела ход
Екипаж1360 души
След първата модернизация:
1376 души
Като хибрид-самолетоносач:
1463 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
Като хибрид-самолетоносач:
1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение;
2 × радара Type 13 за ранно предупреждение;
2 × радара Type 22 за контрол на повърхността
Въоръжение
Артилерия6x2 356 mm;
20x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 76,2 mm
След първата модернизация:
6x2 356 mm;
16x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 127 mm;
10x2 25 mm
Като хибрид-самолетоносач:
4x2 356 mm
Зенитна артилерия:
8x2 127 mm;
31x3 и 11x1 25 mm
Ракетно
въоръжение
6x30 127 mm ПУ за зенитни НУРС
(като хибрид-самолетоносач)
Торпедно
въоръжение
3x2 533 mm ТА
(свалени при първата модернизация)
СамолетиСлед първата модернизация:
1 катапулт;
3 хидросамолета
Като хибрид-самолетоносач:
2 катапулта;
22 – 24 самолета
„Исе“ в Общомедия

Исе (на японски: 伊勢, на английски: Ise) е линеен кораб на Императирския флот на Япония. Главен кораб на едноименния тип. Спуснат е на вода през 1916 г., въведен в строй през 1917 г. Кръстен е в чест на историческата провинция в южната част на остров Кюшу, префектура Миядзаки.[1]

История на създаването

[редактиране | редактиране на кода]

„Исе“ е построен според програмата за 1912 г. След изпълняването на програмата „8 – 8“ линкорите „Исе“ и еднотипният му „Хюга“, както и техните предшественици, се предполага да бъдат извадени от състава на флота, но решенията на Вашингтонската конференция от 1922 г. променят тези планове. Линкорът остава в строй. От 1930 г. той преминава многобройни модернизации.

През 1943 г. „Исе“ преминава модернизация, превръщаща кораба в линкор-самолетоносач. Появата на толкова необикновен проект се обяснява с тежките загуби сред самолетоносачите, понесени от Япония в битката за Мидуей.

В съответствие с проекта кърмовата част на корпуса е удължена със 7,6 м и разширена. На мястото на бившите кърмови кули на главния калибър №5 и №6 е съоръжен хангар с дължина 60 м, в който се поместват до 10 самолета, за качването върху палубата служил един подемник. Още 10 – 12 самолета стоят направо върху самата палуба. Малката дължина на палубата не позволява на самолетите свободно да излитат и кацат на нея. За това пуска им става с помощта на два катапулта. Самолетите кацат или на нормални самолетоносачи или на брегови летища.

За ролята на палубен самолет е предназначен пикиращият бомбардировач D4Y3 „Сюсей“ („Джуди“), но поради липсата му корабът трябва да бъде комплектован с хидросамолета-бомбардировач Е16A „Дзуйюн(на японски: 瑞雲 Дзуйун?, „Благоприятен облак“) („Пол“). Достоверно е неизвестно, дали тези самолети са носени от кораба.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

В хода на сраженията в залива Лейте, на 25 ноември 1944 г., „Исе“ получава леки повреди от многобройни близки разриви.

От февруари 1945 г. се намира в Куре, подсигурявайки ПВО на базата.

На 13 март 1945 г., от попадения бомби на „Исе“ е разрушен самолетоподемника. Няма опити да се ремонтира линкорът-самолетоносач.

На 2 юли 1945 г. „Исе“ получава 5 попадения от бомби и ляга на грунта.

На 28 юли след 8 бомбови попадения и много на брой близки разриви „Исе“ потъва на заводския причал в Куре с крен 20 градуса по десния борд.

На 4 юли 1946 г. е изваден и до края на годината е разкомплектован в Харима.

  1. Виж: Апалков Ю. В. С. 101.
  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Исэ (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​